По време на коледната ми отпуска, с жена ми Мирослава решихме да отидем до Германия. Всъщност тази почивка я бяхме планирали още от лятото, като съответно си бяхме резервирали самолетни билети* на доста по-ниска цена. Авиокомпанията с която щяхме да пътуваме беше Луфтханза. Билетите ни излязоха по 130 евро на човек, като това включваше отиване и връщане – общо 260 евро. Забравих да напиша, че щяхме да гостуваме при семейство Маринови – Красито (сестрата на жена ми) и съпругът и Марин.
Досега не бяхме пътували със самолет и се чудихме как ще се оправим на летището в София. Но всъщност не се оказа никак сложно. Полетът беше дълъг не повече от час и половина. Кацнахме на летището в Мюнхен, което е второто по големина в Германия. Трябва да си призная, че нашето софийско летище изглежда меко казано селско, сравнение с мюнхенското.
Още щом кацнахме започнах да се чудя в кое космическо място се намираме. Навсякъде по летището имаше табели за всичко, написани както на немски, така и на англисйки. Съвсем лесно се ориентирахме къде трябва да отидем за да си вземем багажа. Хората които чакаха заедно с нас бяха културни и не се бутаха – всеки си чакаше реда мирно и спокойно.
На изхода на терминала ни чакаха Краси и Марин с колата си. Качихме се и отидохме в тяхното жилище, което се намира в малко селце в близост до Мюнхен и до летището. Селцето се казва Швайг (Schwaig), но не го бъркайте със Швайн :-) Като казвам селце, имам предвид населено място с малко хора, което не значи, че има дворове с кокошки разхождащи се вътре. Няма абсолютно нищо общо с представите ви за село – такива като българските села.
Слагам снимка от карта, включваща близките градове и селца за да може да добиете представа къде сме ходили:
Това е снимка на Мюнхен. На картата е отбелязано и летището с буквата А:
А ето снимка и на самото селце Швайг (буква А), на която ясно се вижда близостта му с летището:
На снимката по-горе се виждат пистите. Южната му част е терминал 1, а северната – терминал 2. Доколкото разбрах ще се строи и терминал 3.
Ето снимка на Швайг в по-детайлен вариант:
В Швайг, както и в околните селца в които бяхме, не можахме да видим пустеещи площи. Там земята се обработва постоянно и хората се занимават изключително много със земеделие. Почти във всяка къща има трактор или някаква друга селскостопанска машина. За разлика от българските – те са нови и модерни. Там хора с мотики няма. Всичко се обработва само с машини. Не можех да повярвам на очите си, но докъдето ми стигаше погледа всичко беше зелено и равно – земи върху които се отглежда продукция. Абе трудно ми е да го опиша, но празна пустееща площ нямаше.
Друго нещо ми направи силно впечатление. Там хората си събират боклука разделно и го хвърлят на специално обозначени места. На една много специална за мен улица (казва се Кирхенщрасе, и с нея се заформи един мухабет) има оставени различни контейнери. За хартия, метал, 3 вида стъкло – зелено, кафяво и прозрачно, както и за текстил – например ако някой е решил да си изхвърли старите дрехи. Всичко го събирахме в различни торбички. Като казах торбички, всички такива – тоест найлонови продукти се изхвърлят също на отделно място и има още един вид продук, който се преработва и се хвърля в още един отделен контейнер – това са био продуктите – всякаква храна и т.н.
Най-силното впечатление, което ми остана от Германия е манталитета на хората. На няколко пъти ми се случи непознати хора с които се разминавахме по улицата да ме поздравяват. Просто така – от уважение … от култура. И най-вече съм потресен от това, че хората не го правят от лицемерие, а просто защото им е приятно да го правят.
На различни места в Швайг видях оставени безнадзорно велосипеди. Явно са собственост на някой, но този някой не изпитва потребност, че трябва да ги заключи. Защото там просто не се краде.
Още едно нещо силно ме потресе и направо се изумих! Един ден решихме да си купим картофи за да може вечерта да си ги опържим. Картофите се продаваха в едно хале. На вратата на халето беше написана тяхната цена. Влизаш в халето и установяваш, че продавач няма! Всички картофи са разпределени в мрежички с точно определено тегло. И има една масичка на която има една кутия, която е отворена и в която се слагат пари. Тоест цялото пазаруване е на самообслужване от клиента – влизаш, взимаш си мрежа с картофи и оставяш пари в кутията. Като съответно в тази кутия има и други пари от други клиенти – ей така … оставени без надзор. Дори има и монети по 1 и 2 евро за да може ако оставиш повече пари да си вземеш ресто. Камери няма. Всичко е до съзнание. Ей на това му викам аз комунизъм … ама такъв дето работи :-)
Там просто хората си вярват! И в същото време се уважават. Така са си изградили начина на живот и начина на мислене като цяло.
А като се сетя ние българите какви сме и започвам да се питам къде грешим … и защо не можем и ние да станем като тях.
Един ден решихме да посетим зоологическата градина в Мюнхен. За да стигнем до там трябваше да сменим три вида транспорт. Първо се пътува с автобус от селото до летището. От летището се хваща S Bahn, това е влак, който пътува вътре в града, но на места минава и под него. С него пътувахме около 40 минути за да стигнем центъра на града. След като бяхме на центъра се разхождахме около 2 часа. Посетихме един Mall, няколко магазина и след това се запътихме към метрото (U Bahn). С него пътувахме около 10 минути, докато стигнем до ZOO-то.
Ето малко видео:
S Bahn:
Още видео с S Bahn в Мюнхен:
Метрото U Bahn – снимано на Marienplatz
Пред зоологическата градина имаше огромна опашка на входа. Чакахме около 20 минути за да влезем. Входа беше 11 евро на човек.
Самата градина е нещо огромно. Цял ден не ни стигна да я обиколим цялата. Така е направена, че животните не са точно в клетки, а си живеят в нормалната им среда. Всички видове животни разполагат с определена площ, която представлява тяхната нормална околна среда. По-надолу ще оставя снимки от там.
През останалото време от престоя ни в Германия посещавахме съседното малко градче – Ердинг. То е с население около 30-40 хиляди души. Много добре устроено, с отлична инфраструктура, идеално приспособено за живот. Ако трябва да съм честен в Ердинг ми хареса повече отколкото в Мюнхен.
На 31-ви декември посрещнахме новата година. Бяхме похарчили не повече от 40-50 евро за фойерверки. А самите те се продават напълно легално, но само през 2 дни от годината – от 29 до 31-ви декември. През останалата част от годината са забранени.
Сигурно няма да повярвате, но допреди 00:00 на 01.01.2012 никой не гърмеше с бомбички. За сравнение в България започва да се гърми още по обяд.
Ето още един клип как посрещнахме новата година:
В началото на новата година посетихме още едно градче – Фрайзинг. В него има технически университет, който е огромен, както и най-старата пивоварна в света – Вайнщефан.
На една от алеите на университета имаше монтиран бинокъл и срещу 50 цента имах възможността да видя Алпите доста отблизо и детайлно.
Фрайзинг е родният град на папата – Бенедикт 16-ти. Разгледахме и огромна католическа църква.
Забравих да напиша как вървят цените в Германия. Като цяло техниките са доста по-скъпи сравнение с България, но основните продукти – стоките от първа необходимост като например храната е доста евтина. Дори обърната в лева някои неща излизат по-евтини от нашите.
Мобилните телефони са много изгодни, но ако сключиш договор с оператор. Предлагаха ми iPhone за 1 евро с двугодишен договор с оператор, като месечната такса идваше към 40-50 евро на месец, но в нея се включва всичко – неограничени минути, интернет и т.н. За жалост тази програма не ми върши работа.
Тук в България не стига, че таксите са скъпи, но на всичкото отгоре пак плащаш за телефон, като цената му е примерно 50% по-ниска от основната… но сметнато с програмата – излиза по-скъпо. Там самият апарат ти го дават на символична цена.
На 04.01.2012 сутринта излетяхме за България.
Веднага щом слязохме на летището ни удари културният шок! Особено с онези стари телевизори Велико Търново – който е ходил на софийското летище знае за какво става въпрос. А може и да провери какво пишат хората във FourSquare :-)
Изводът, който си направих от цялата работа е, че сме 100 години назад и още 50 в страни.
Само с магистрали няма да стане, г-н Борисов.
Осъзнах, че в Германия хората са добре, защото имат съзнание. Мисленето им е различно … манталитета им е различен. Там хората не избиват комплекси. Там никой не се фука, че има ново BMW … просто защото всички карат BMW-та и никой няма потребност да се показва колко много има, а другите какво нямат. Там няма много богати и много бедни – останах с впечатлението, че хората като цяло живеят по един стандарт.
Там всеки който има работа може да си купи нова кола. Купува я на лизинг, заплатата му стига за да си плаща вноските. Плаща я 5 години и след това я продава … и най-вероятно идва в западнали страни като нашата. И след това си купува нова – пак на лизинг. И си плаща лизинга и си го боли фара … и хич не му пука, че е 2 лева лука.
Извода, който си направих е, че ние българите трябва да си променим изцяло съзнанието. Трябва да загърбим простотиите. Трябва да станем европейци. Трябва да станем толерантни, културни и спокойни. Хората трябва да се уважават, да се поздравяват, да са усмихнати. Ако всеки човек уважава другия и всеки човек си върши работата на 100% има шанс за нас.
Но ако продължаваме да си мислим “той като се скатава от работа, защо пък и аз да не се скатавам” няма да стане.
Ето и обещаните снимки. Това са всички снимки, които сме си направили: