От известно време насам блогът ми all4website.info товареше доста хостинга (shared). Ограничението от допустими 40 процесорни минути беше преминавано многократно и то с доста.
Започнах да се чудя какво да го правя. Реално на този споделен хостинг акаунт се хостваха само 3 WP блога. Моят личен блог е правил най-голям трафик – приблизително между 50 и 100 уникални посещения, които пък от своя страна са генерирали между 100 и 300 имресии. Другите два сайта изобщо не ги броя – те са нищо друго освен сателитки.
Започнах да премахвам плъгините от второстепенно значение, включително и социалните бутони, защото се стигна до там, че започнах да не искам трафик. Малко тъпо, след като нормалните хора с нормалните сайтове се борят за повече трафик, аз пък се старах да правя възможно по-малък такъв – за да не товаря хоста.
Това не помогна особено. Минутите продължаваха да бъдат над 40. След разговор с хостинг компанията разбрах, че са ме налазили ботове – но какви точно не разбрах. По пътя на логиката сметнах за добре, че трябва да се блокират и да се оставят само важните като Googlebot.
След като от хостинг компанията не ми оказаха никакъв съпорт по проблема, реших сам да се заема доколкото ми бе по силите и компетенцията. Опитвах се да различавам човешки IP-та от такива, които са на ботове и директно ги блокирвах (тези на роботите). След като блокирах най-активните IP-та реших да изчакам и да видя какво се е получило.
Още на следващият ден процесорните ми минути бяха на половината на допустимите – около 20. Което си беше супер. В продължение на седмица следях как вървят процесорните минути и всичко с тях си беше ок. Докато в един ден…
Сайта ми изчезна от индекса на Google… заедно и с PageRank-а. WTF!!!
Оказа се, че по невнимание съм блокирал Googlebot, както и още много други… като например бота от SEOmajestic. И понеже не знаех кое точно IP е на Googlebot се наложи отново да ги разблокирам всичките.
Но нали се сещате какво стана с процесорните минути?
Както и да е – сега блога ми, който пак ще се повторя, че прави не повече от 100 посещения на ден се хоства на VPS. И само за сравнението: Lifehackerbg.com, който съм сигурен, че прави над 1000 уникални дневно се хоства на споделен хостинг! Какво да кажа повече – Красота!
Да отбележа също, че използвах плъгина на Мартин Лазаров – Hyper Cache Extended, който доколкото разбрах е един от най-добрите кеширащи плъгини, а и освен това бях направил компресия на javascript-овете и на css-тата. Това също не ми е помогнало.
Всъщност основното нещо, което искам да кажа с тази статия е, че хората оставени на дадена длъжност не си вършат работата. Защото след като дадена фирма има поддръжка тя би следвало да оправя проблеми, а не мислено да плюе клиентите си с израза: “Ти за 3 лева на месец к’во искаш” и да ми праща мейли да не се притеснявам и че ако реша да се откажа от хостинг акаунта си, те щели да ми върнат парите.
То е най-лесно да върнеш парите на някой, трудно е да го задържиш като клиент.
За щастие обаче, фирмите с политика като на Mtel са малко, а в този бранш или печелиш клиент или губиш клиент – и ако на мен нещо, дори малко не ми харесва – казвам чао и отивам при друг.
След като има конкуренция би следвало хостинг фирмите да правят всичко по силите си да задържат клиентите си, относно поддръжката – те трябва да ти връщат отговор на запитването още преди да си им изпратил мейл. Така трябва да се работи. А не да ти кажат, че във всеки момент можеш да се откажеш от тях и че те ще ти върнат парите. Това е тъпо.
Тъй като не смятам цял живот да държа блога си на VPS ще си потърся споделен план при хостинг компания, която няма да откаже да го приюти и ако има някакви проблеми със сайта – те да бъдат решени.
И наистина се радвам, че в тази публикация нетипично за мен не използвах и не назовавах конкретни имена.