Тъй като си взех нов лаптоп Acer Aspire реших да пробвам как ще се държи първо Kubuntu, а след него Ubuntu.

Просто така – за да проверя до какво ниво е стигнала съвместимостта между драйвери/хардуер.

Първо пробвах Kubuntu. Като интерфейс и графична среда трябва да отбележа, че доста ми хареса. Откри ми всички драйвери с изключение на Bluetooth. Дори картината от уебкамерата и звука от микрофона бяха на нивото на Windows. Но пък в крайна сметка съм дал пари за да мога да си ползвам всички устройства, а за мен е важно да има Bluetooth.

След това пробвах Ubuntu. Тук вече срещнах още по-големи разочарования. На новата версия (11.10) дори не ми открива уебкамера и микрофон. За капак на всичко и на пук на Kubuntu ми намери Bluetooth.

Определено срещам големи разочарования ставайки въпрос за Линукс. Нали уж идеята е една и първосигнално самата идея звучи доста добре – да се обединят хора, които разбират и да направят нещо, което работи.

В момента се случва, че различни хора се обединяват върху различни идеи – едни акцентират върху едно, други върху друго.

Аз като потребител на Windows съм свикнал всяко едно устройство в компютъра ми да работи.

Колко би било хубаво идеята за безплатният софтуер да се обедини с идеята всичко да работи без проблеми?