Започвам изключително много да се дразня, когато чуя някоя държава от евро зоната да реве колко била зле.
Първо ревнаха гърците, после италианците. Сега испанците реват, че били с най-голяма безработица.
Моето мнение е, че колкото и да им се срива икономиката те не са по-зле от нас. Мисля, че в България ситуацията е най-кофти.
Обичам да се изразявам с простички думи, затова най-просто и разбираемо мога да кажа, че трудно се слиза от кон на магаре. А при нас – от край време сме си на магаренцето – и може би за това бедността не ни прави чак толкова голямо впечатление. Свикнали сме си от 20 години да си правим сметка дали ще ни стигнат парите. Дали ще можем да си платим тока. Дали да си купим 4 или 3 кренвирша.
Обзалагам се, че хората от държавите членки на ЕС не са си я правили тази сметка от преди кризата.
И затова сега реват!
Испанците не са по-зле от нас. Навярно има безработица, но замислете се, че там един безработен ще взима помощи по-големи от колкото работещ в България човек със средна работна заплата.
Не съм икономист и изобщо не разбирам от икономика, но разсъждавам по най-елементарен и простичък начин.
Нашите цени не са по-евтини отколкото тези в Европа. Бях в Германия и видях с очите си. Има леко разминаване в цените, но основните неща – стоките от първа необходимост като храна – се равняват на нашите цени. Дори някои неща са по-евтини.
Навярно ситуацията и в другите европейски страни е същата. Да речем не всеки ще може да взима немска заплата, но не вярвам испанските заплати да са колкото нашите. Нито гръцките, нито италианските.
Дайте им на испанците средна работна заплата от 400 евро и ги оставете да се оправят. Те просто няма да оцелеят така. Не са свикнали по този начин. Само хлебарки като българите оцеляваме при всякакви условия.
Така че – нека да не реват, че имало безработица, а да седнат и да си сметнат стандарта на живот – колко им е заплатата разделено на цените.
После да дойдат да сметнат в България колко е нашата заплата и колко са ни цените.
Да дойдат да видят и после ако искат – пак да се оплаткват.
Андрей напълно съм съгласен с твоето мнение.
Имам приятел които живее повече от 10 г в Испания, там си е взел средното образование – знае език и норми на поведение.
Миналата година понеже там било зле реши да си дойде в България, тук да живее и работи.
След 3-4 седмици си намери работа, за доста прилична заплата “на думи”, спрямо нашите стандарти. Работи няколко месеца, но работодателя се оказа непочтен, правеше му някакви удръжки и бавеше заплати все повече.
Накрая след 6 месеца напусна работа, с забавени и в последствие неизплатени 2 заплати и половина, и си замина за Испания.
Просто не успя да издържи на нашите условия и работодатели.
При последния разговор който проведохме, той каза нещо което помня и до сега “В Испания като работя знам че си струва. Тук когато бачкам не знам какво ще получа накрая и дали няма да съм на загуба….”.
След като си отиде в Испания, макар и бавно за 2-3 месеца си намери работа и сега според твърденията му, на които вярвам си живее доста добре.