Попаднах на една интересна публикация на Васил Тошков в която разказва как минава един негов работен ден. Реших да напиша същото, но за себе си. Общо взето – моят ден минава по доста по-различен начин от неговия :-) Което е нормално, хората са различни.
Ще опиша три случая, защото работният ми ден протича по различен начин в зависимост от това каква смяна съм.
1. Първа смяна.
Телефонът ме събужда точно в 04:20 сутринта (или по-скоро през нощта). В началото на седмицата се будя по-лесно, но към четвъртък-петък ставането става все по-трудно. Правя си сутрешен тоалет и ако ми остане малко време пускам ТВ Европа да позяпам новини и прогнозата за времето. Към 05:00 излизам от апартамента в който живея (той не е мой, живея под наем) и се отправям към спирката, която се намира на около 10-на минути пеш. По-точно спирката е тази до Cameo (кафе клуб). Казвам спирка, защото ходя на работа със служебен автобус. Там чакат още около 20-та мои колеги. Сутрин като тръгвам към спирката обикновенно е тъмно, независимо дали е лятно или зимно време. И понеже винаги се навъртат съмнителни типове, в дясната си ръка държа метален бокс с шипове. Не се бъзикам – говоря истината. Просто ме е страх и то най-вече от наркоманчета, крадци и всякаква друга паплач, която обикаля наоколо.
Пътят до работата (с. Радиново) е около 20-30 минути време с автобуса. Повечето колеги в него спят, но аз разцъквам телефона си. Имам неограничен интернет и проверявам всичко що има да се проверява, до колкото ми позволяват възможностите на телефона. В това число – поща, adsense, Fb, Twitter, уебмастъра, както и няколко новинарски сайта. Просто в къщи нямам това време, а е жизнено важно за мен.
Работата ми започва в 06:00 и свършва в 14:30. А какво точно правя смятам да не ви казвам, защото ще се счита като разкриване на фирмени тайни – което е забранено, а аз съм човек, който държи на спазването на правилата. Във всички случаи – не работя на компютър, не работя седнал и не се прибирам с чисти дрехи. Друго не мога да ви кажа. Не се оплаквам от това – напротив, доставя ми удоволствие да се пооцапам, но от време на време изпитвам комплекси от това – особено ако проверя през телефона си, че съм постигнал някой SEO успех, който е повече от да кажем някой си авторитетен seo специалист и в това време от ръцете ми капе машинно масло. В такива моменти наистина малко се комплексирам, но после ми минава.
Като свърша работа си чакам отново рейса. И се прибирам у нас някъде около 15:30.
Но не си мислете, че работният ми ден свършва – напротив. Едва сега започва.
Къпя се, правя си кафе и се забивам пред компютъра. Ако много ме боли кръста се опъвам на леглото и пускам лаптопа. Понеже съм що годе информиран какво е ставало онлайн знам точно какво да правя. Одобрявам статии в двете ми директории, одобрявам коментари в блога ако има такива, отговарям на съобщения във FB ако има такива и след като приключа с обичайното, започвам с необичайното. Тоест SEO на някой от личните ми проекти. И когато го правя съм страшно мобилизирам, защото знам, че денят ми е кратък, а конкурентите ми правят това по 8 часа на ден, през които аз съм на друго място и върша други неща.
Жена ми свършва работа в 19:00 и към 19:30 се прибира. Готвим нещо набързо. Нейната работа е по-малко интензивна от моята и понякога и остава време да ми пише статии. Записва си ги в тетрадка и вечерта ми ги диктува, а аз ги набирам. Не отнема много време.
Лягам си някъде към 21:00, защото ако легна по-късно, другата сутрин ставането ще е още по-трудно.
2. Втора смяна
Като съм втора смяна ставането ми е около 09:00 сутринта. Жена ми ме буди, като в същото това време тръгва на работа. Ставам да я изпратя и да заключа вратата. Кафето ми е готово, компютъра ми е включен, само аз още не знам къде се намирам. Бързо си правя душ за събуждане и се забивам пред компа. Обичайната практика със SEO-то продължава до обяд. После гледам новините и се отправям за работа. И принципно когато съм втора смяна, времето в което трябва да свършва някаква работа на компа минава много бързо – не знам защо.
Отивам на спирката. Понякога засичам Калин Василев в кафето пред нея, защото офисът му е точно там. Идва рейса и отивам на работа. Свършвам в 23:00 и се прибирам у нас не по рано от 23:45. Хапвам нещо, къпя се и ако трябва да се върши нещо спешно по компа го върша, ако не – лягам да спя. И така до следващата сутрин.
3. Нощна смяна.
Когато съм нощна смяна, работата ми започва в неделя. Тоест първият ми работен ден е неделя срещу понеделник. Затова една не малка част от неделята ме приковава да съм в къщи и да релаксирам, защото ако не подремна поне малко през деня, нощта се изкарва много трудно.
Тръгвам за спирката към 22:00. В 22:15 минава автобуса. Работа започвам в 23:00 до 06:00. Много е приятно да се работи нощна смяна. Особено след като съм се наспал предишният ден. Спокойно е, има много по-малко хора и началници.
Свършвам работа в 06:00 и към 07:00 съм у нас. Към 07:30 будя жена си с кафе и фреш от лимон :-) Изпращам я на работа и се захващам със сайтовете.
Чета много. Чета форуми и блогове предимно за SEO. Друго не ме интересува. Фейсбук маркетинг a.k.a. новият спам маркетинг не ме вълнува. Единствено в оптимизацията на сайтове има бъдеще – и винаги ще има.
Искам да подчертая, че без четене, но и също без практика – нищо не става. Едното не заменя другото. Много чета и много експериментирам.
И не си давам ноу-хау-а за сертификати от SEO курсове, уебит-и и всякакви други глупости.
И не си мислете, че съм малко нервен, защото не съм спал тази вечер. Не. Просто всичко що се случва онлайн е до голяма степен лицемерие.
И аз гледам да стоя далеч от тези работи.
И да, успешно съчетавам това да ходя на работа в която се бачка наистина здраво и от която се прибирам пребит като куче и в същото време успявам да овладея силата наречена SEO, като и с това се справям бих казал добре. Или поне съм наравно с другите.
На аквичоп състезанието го показах. А след него придобих още по-голям опит.
За добро или лошо – така протичат работните ми дни. Не се оплаквам. Трудно е. И аз бих искал да прекарвам работният си ден както Клокси, но както казах по-горе – всички хора са различни, а с това – и стандартите им и начинът им на живот също :-)
Забравих да кажа и за почивните дни :-)
Те минават по същият начин като работните, само дето не ходя на работа. Тоест, бачкам като истински SEO специалист – по цял ден :-) То за мен SEO си е почивка – не ме натоварва, върша го с лекота. Няма нищо сложно :-)
А и резултатите в Google го показват ;-)
Нищо, така е по-разнообразно :-)
Това, че боксът е с шипове си е разбиващо :-)
@radislav: принуден съм пич :-) По-добре аз да пребия някой, отколкото да пребият мен. Дано да не го използвам де.
Макар и да се почувствах като “социален воайор” ми беше интересно да прочета как минава денят ти. Какво да се прави, така е в двайсет и първи век – всички сме повече или по-малко прозрачни.
Поздрави за мотивацията да се занимаваш интензивно с нещо, което не е свързано с основния ти източник на доходи.
Keep it up -)!
Това което пишеш за почивните дни, че бачкаш като истински SEO специалист, как се отразява на отношенията с жена ти? При мен постоянното стоене на PC-то понякога води до проблеми в отношенията с половинката :)